Хан Аспарух(681-701) е велик български владетел, основател на Дунавска България през 680-681 година. Той е трети син на Кубрат, основателя на Стара Великa България.

        След разпадането на Стара Велика България под ударите на хазарите Аспарух повежда оногундурите, основна част от прабългарите, през реките Днепър и Днестър и заема Онгъла, откъдето започва набези срещу Византия, с което предизвиква похода на император Константин ІV Погонат през 680 г.

        Войната в Онгъла завършва с поражение на ромеите. Византийската армия е разгромена и преследвана от Аспаруховата конница. Ханът превзема Източна Мизия (без Одесос), сключва договор с местните вождове на седемте славянски племена и северите и така основава новата българска държава.

        През 681 г. Аспарух предприема поход в Тракия. Император Константин ІV Погонат е принуден да поиска мир и подписва договор, с който се задължава да плаща годишен данък. Този договор официално признава новата българска държава.

        През годините на своето управление хан Аспарух извършва важни държавнически промени - регулира отношенията си със славянските племена като ги задължава да охраняват границите на юг и на запад; предприема поход срещу хазарите и разширява България до р. Тимок и Карпатите; укрепва новата столица Плиска и възстановява старата крепост Дръстър и други укрепени пунктове; изгражда „великия презид” – от Черна вода на Дунав до Кюстенджа на Черно море; влиза в съюз с Куберова България в земите на днешна Македония, постоянно застрашавана от Византия, и така успява да присъедини и защити славянското и българско население по тези земи.