С хан Кормисош се свързват две съществени промени в развитието на България. Първата е свързана със смяната на владетелската родова традиция, вероятно с преврат. От ”Именника на българските ханове” се научава, че Кормисош е от рода Вокил, поради което се предполага, че той е свалил последния владетел от рода Дуло - хан Севар, с държавен преврат.

        Ако това е така, Кормисош поставя началото на поредица от политически преврати и династически борби за властта в българската държава, подкопавайки традицията и авторитета на основополагащия Аспарухов род.

        Втората важна промяна е подновяването на войните с Византия. Мирът е нарушен поради завоевателната политика на новия византийски император Константин V Копроним (741-775), известен с желанието да покори и ликвидира Бългрия напълно, което не се осъществява.

        Императорът започва да подновява крепостите по българската граница и хан Кормисош изпраща хора, които да вземат ежегодния данък и да разберат повече за тези крепости. Пратениците са прогонени. В отговор на това ханът тръгва с войската си към Константинопол и преминава Дългата стена, разположена на 40 км. от столицата. Императорът се изправя срещу Кормисош. За събитието съобщава Теофан, като казва: ”Влязъл в сражение с българите, като ги победил, прогонил и погубил мнозина”. Кормисош губи не само битката, но и престола.